|
|
България е на 38 позиция сред139 държави в най-новата класация на международната организация “Репортери без граници”. Тази оценка за нашата страна е красноречив коментар за статута та журналистиката, а и на редакционната карикатура в частност. Макар и твърде бавно и противоречиво България се придвижва към държавите, в които най-важните проблеми на настоящето и техните перспективи са предмет на критичен карикатурен коментар по страниците на печата. Тук ще споменем, че най-същественото, което се случва в политиката, бизнеса, екологията, културата и хуманитарната област открито и свободно се “поръсва със сол и пипер” от редакционните карикатуристи в пресата. Водещите политици са традиционно “любимците” на българската карикатуристи. Най-важните ежедневници и седмичници поддържат карикатурно каре, като авторът е постоянен сътрудник работещ по договор за съответното издание. Като политически карикатуристи с висока популярност се ползват Доньо Донев, Иван Кутузов, Чавдар Николов, Христо Комарницки и Ивайло Цветков. Техните остроумни и находчиви хумористични рисунки са посветени на най-чувствителните за обществото теми като начините за вземане на решения и корупцията в политиката, корпоративните интереси и капиталите с неясен произход в бизнеса, бедността, безработицата, социалния стрес и други, които възникват в ежедневието. Тук се струва да споменем, че за щастие през последните 2-3 години карикатуристи не са били обект на насилие или съдебно преследване заради своята работа. Ако обърнем обаче медала ще се наложи да заговорим за множество проблеми. Естествено икономическите изскачат най- отпред. Всъщност няколко редакционни карикатуристи, работещи на договор стоят като стандарт добре съпоставени с общите критерии на заплащане. Е, за тези на свободна практика нещата са другояче – 5-10 лв за карикатура. Друг източник на проблеми е съвременното законодателство. Закони, като този за обида на длъжностно лице предвижда 5000-30000 лв глоба, както и този за достъпа до информация без съмнение оказват пряко или косвено влияние върху карикатуристите в процеса на тяхното мислене и формирането на тяхната гледна точка. Със съжаление трябва да отбележим, че понастоящем в България излиза само едно хумористично издание – седмичникът “Стършел”. И то в твърде нисък тираж ... А това не на последно място зависи и от разпространението на печата. Тук диктуват “големите играчи” в този бизнес. Всъщност съществуването и перспективата за малките заглавия зависят освен от тях самите и от волята на големите акули. Ако се отдалечим от пресата и медиите трябва да признаем, че годишната програма на българските карикатуристи е наистина доста бедна – 2-3 прояви годишно. И с изключение на Габровското биенале на хумора нито един отпечатан каталог с карикатури за доста години... А погледнем ли каталозите от международните конкурси провеждани в чужбина ще видим, че със сигурност си струва да направим нещо българско по въпроса... Илиян Савков |
|
Our Primary Mission Is To Make Editorial Cartoonists The Most Powerful People In The World |